Преди да започна поредицата за „льохмана новодомец“, искам да благодаря на Момчил Нешовски, с когото се запознахме за първи път преди няколко месеца, още когато идеята мечта беше само един проект. Момчил е амбициозен млад мъж, който работи в престижна международна компания и е на светлинни години от определението, което сам си даде: ЛЬОХМАН.
Благодаря за доверието, Момчил и Цвети!!!
От наемател до собственик – терзанията на един льохман.
/Момчил Нешовски/
Част 1-Раждането на идеята.
Млад амбициозен мъж с добра работа, прилична заплата и с щастливо малко семейство… Не, не продавам редосеялка, както е в популярния виц, а се впускам в най-голямото приключение в живота си – да намеря мястото, което да нарека свой дом. Често чувам, че домът е там, където се чувстваш най-добре – дали е на палатка, в колиба или мезонет – няма значение, стига да си щастлив. Аз, разбира се, съм съгласен с тази максима, но в манталитета на българина е заложено да си има нещо свое. Може да е и едно петънце метър на метър, но да е негово и никой да не може да го изгони оттам или да му казва какво да прави. Знаете от собствен опит, че ние, българите, най-мразим някой да ни казва какво да вършим: „Абе той ли ще ми казва не мене“ или „Пари ми дай, аз акъл си имам“. Така и ние решихме, че моментът е назрял да се впуснем в купуването на „нашето“.
Тъй като сме провинциалисти, естествено, за момента живеем под наем. И още от първия ни месец тук заговорихме как ще трябва да спестим някой лев и да се огледаме да си купим апартамент. И така вече пет години… Спестени пари няма, но пък има решителност в излишък. Моя милост започна подготовка за този дълъг и сложен процес преди 3 – 4 месеца с първото и най-важно нещо – събиране на колкото се може повече информация. Искам да уточня, че ние вече бяхме коментирали на най-висше ниво (да се чете: жената поставя изисквания, а аз си записвам) какво точно искаме, къде го искаме, как го искаме. Какво искаме и до ден днешен не знаем точно, но затова пък го жадуваме страстно. Знаехме какъв имот би ни бил достатъчен, какви стаи да има, сервизни помещения… Абе само дето се казва, не бяхме решили какъв цвят да е изтривалката пред входната врата. Ех, хубаво нещо са мечтите!
Както споменах, пари няма, така че започнахме да гледаме предложенията на банките и да смятаме какво можем да си позволим да плащаме на месечна база. Повечето финансови институции имат изискване вноската по всички отворени кредити да съставлява максимум 60% от нетния доход на бенефициентите на ипотечния кредит. Химикалка, лист и пишем: апартамент – толкова, такси придобиване – толкова и т.н.
Стигнахме до въпроса дали да използваме брокер по недвижими имоти, или не. Реших да проуча как стоят нещата, кои са добрите, как работят, колко вземат… Да ви кажа, побеляването на лявата страна на скалпа ми стана точно по времето, докато четях с нарастващ ужас и безпокойство за извращенията, извършени от „брокери“. И то при положение че им броиш н`ам колко си хиляди лева, за да може всичко да мине гладко и да не е нужно ти да тичаш насам-натам като бежанец след бомбардировка, а професионалистът да ти каже: „Това така ще го направим, онова ще стане по този начин“. Помните, че наша национална черта е да не следваме инструкции. Вероятно и затова много младежи или не толкова млади отхвърлят предположението, че брокерската професия (в която и да е сфера) не е шега работа, а си изискват задълбочени познания на закони, човешка психика, финанси и какво ли още не. Но младежът (или лелката) казват: „Кой бе? Аз ли не ставам за брокер? Само гледай…“. Гледката е страшна. Страшна е, защото не става въпрос да загубиш само някакви пари. Пари се изкарват (още една мъдра БГ мисъл). Да, но освен парите си семейството е загубило мечтания апартамент, спокойствието си, а понякога и самото семейство се разпада. И защо? Защото са попаднали на „специалист всичколог“.
Решихме, че аз и моето семейство не можем сами да доведем сделката до успешен край и се заехме да търсим благонадежден брокер по недвижими имоти. И пак опираме до най-важното: до четенето. Дайте си време, прочетете по сайтове, блогове, форуми. Добрият, кадърният, грамотният брокер се познава дори само по описанието на обявата, която е пуснал. Има толкова неграмотно написани обяви, колкото крокодили в река Нил. Затова и добрите обяви лесно се забелязват. Ще кажете: „Но той/тя е бързал/а да пусне обявата…“. Това не е като да прекопаеш лозето на село. Ако брокерът не си направи труда да изпипа обявата, как ще му имаш доверие за наистина важните неща?
И така, след месец четене и пресяване на информация се спряхме на трима добри брокери от поне триста (това не е Спарта). Оттук нататък беше елиминиран елементът некадърност и просто трябваше да си изберем кой от тримата да ни представлява. Аз избрах нашия брокер, защото вече се бях запознал с начина му на изразяване, бях видял как се справя с нападки и как дава информация спокойно и синтезирано (и всичко това виртуално). Направих първия контакт и се замолих да работи в моя район и да е свободен да ни вземе, защото вярвате или не, това си е работа на пълен работен ден. По цял ден да тичаш по задачи и през няколко часа льохманът да ти звъни с въпроси, си е стрес като стой та гледай. За късмет, брокерът прояви интерес… и утре ще разгледаме как ще протече първоначалната комуникация и как ще изложим изискванията (на жената разбира се) си.
Льохманът наемател.
Част 2 може да прочетете ТУК.
