От наемател до собственик – терзанията на един льохман
Момчил Нешовски
Част 2 – Пари няма – действайте
В банката пред касата стои мъж и рови из джобовете си. Касиерката се обръща към него:
– Господине, не забавяйте опашката, по-бързо моля, ще теглите или ще внасяте?
– Разбира се, че ще тегля! Само да си намеря пистолета!
Какво е мнението ви за банките, банкерите и подобни производни? И аз така. Финикийците се оказаха доста подли хора, но къде да намериш сега финикиец, че да му плеснеш два шамара за гаврата, която са сътворили преди толкова много време. В част 1 споменах, че се готвим да изпълним схемата „Халифакс“, тоест да се опитаме да купим имота без лични средства. Историята има гадния навик да се повтаря. Представете си я като колело от каруца – мине не мине време, и това, което е било най-отгоре, пада и после пак се качва. Така става в момента и при кредитирането. Няма как да не си спомним имотната истерия през 2008 г., когато пари за купуване на имот се раздаваха за добро утро. Ако погледнем още малко по-назад, веднага ще се сетим за хората с куфарчетата, или за така наречени кредитни милионери. Вече виждате модела, нали? Разликата е само в това, че банките еволюират. Ама в истинския смисъл на думата. Това са едни институционални хамелеони. Уж са все клиентски ориентирани, в полза на обикновения потребител, а докато се усетиш, и вече си се обесил. За вълка, за кожата и нрава, някой?
Естествено, в нашия случай и в много други подобни банката е факторът, който определя дали ще можеш да придобиеш така мечтаното твое си. И тук, както при избора на брокер, разнообразието е по-голямо, отколкото стоките на селския панаир. Към днешна дата банките и други финансови институции, имащи право да оперират на територията на нашата мила татковина, са над 30! И то след като задраскахме КТБ. Неслучайно ни наричат Швейцарията на Балканите.
Въоръжихме се с търпение, взех си една седмица отпуск и тръгнахме да обикаляме аквариума с акулите. Предварително бяхме ударили едно интернет сито, за да отхвърлим банки с непривлекателни оферти (имаше и такива!) или такива, с които сме имали неприятни преживявания в миналото. Отново останаха три от трийсет. Ситно беше ситото. Числото три не е случайно. Може да споменем само Светата Троица, трибагреника, трифазния ток…. Моя позната преди време каза нещо, което никога няма да забравя: „Един казус има винаги три решения, две от които – грешни“. Това е най-смисленото нещо, казано от тази жена до ден днешен.
Обиколихме набелязаните обекти и се прибрахме с едно цяло дърво под формата на целулоза с формат A4 и пълни с погасителни планове, лихви, такси, изисквания, задължения и прочее. За права никой не говори. Чичо Том от колибата да не е имал права случайно, че ние искаме? Веднага ни направи впечатление, че една от трите оферти се отличаваше от останалите. Съдържаше всичко, което искахме – пълно финансиране, поносима лихва, приемлива месечна вноска… Отсега ви казвам – ако звучи твърде хубаво, за да е истина, БЯГАЙТЕ. Ама бързо и надалеч. Ние не побягнахме, защото аз съм си малко смахнат. Вярвам, че мога да се преборя със системата, а и не бяхме поели никакъв ангажимент. След време се оказа, че това хубавото не е толкова хубаво, защото нито финансирането беше както ни се иска, нито лихвата се оказа приемлива. Естествено, за да ви привлекат като клиенти, те се опитват да комбинират различни „инструменти“, за да ви отпуснат кредита, който ви е нужен. А задълженията се трупат… И защо „инструменти“? Ние не сме машини. Нямаме нужда от „инструмент“. Имаме нужда от финансиране. Подковани с трите оферти от банките и с измамното чувство, че сме на прав път, звъннахме на брокера, който вече знаеше какви са нуждите ни, и дадохме зелена светлина на проект „Дом за нас“.
За финал на днешната история ще ви кажа следното: Обяснете много, ама наистина много подробно на вашия брокер какво искате и с какво разполагате, особено като финанси. Ако е наистина добър, ще ви помогне да се справите, а няма да ви закопае.
Льохманът финансист
Част 3 може да прочетете ТУК
[…] Част 2 може да прочетете ТУК. […]