Из хрониките на един купувач. Първият път

От наемател до собственик – терзанията на един льохман

Момчил Нешовски

Част 3 – Първият път

Първият път за всяко едно нещо е спомен за цял живот. Всеки помни началната си учителка, първото си колело, първото влюбване и съответно първия път, когато са му разбили сърцето, първата целувка… Има по-запомнящи се и не толкова важни първи пъти. Купуването на имот е от важните неща и не може и дума да става да се подхожда лекомислено. Самият процес е зареден с много емоции – положителни и не толкова, с очаквания и мечти. Спомняте ли си първия си апартамент, как си го представяхте, че ще изглежда? На кой етаж ще бъде? Колко стаи? Какво ще бъде разпределението и мебелировката? Това е чист адреналин.
След това започват огледите. Реалността е малко по-различна, нали? Мечтаният дом вече не изглежда така, както сме си го представяли всяка вечер, преди да заспим. Но ето че се намесва едно много важно условие – компромисът. Какъв компромис сме готови да направим и с кое точно? Дали да е кварталът, етажът, разположението, или жилището е за тотален, козметичен или никакъв ремонт. Малко са тези, които могат да си позволят да не правят компромиси. Аз не съм от тях. Ние се примирихме с етажа. Харесахме си един нависоко. Но пък това е единственото нещо, от което отстъпихме. Сега пак заспиваме с представата кое къде ще поставим, как ще наредим кухненските уреди (а ние имаме много). Приятно чувство, нали?
Искам да спомена, че при мен правилото на тройката работи безотказно. Случихме на брокер, случихме и на банка. Сега ако случим и на съседи…

Част 4 може да прочетете  ТУК