Една история от София.
Мислех си, че това ще е обикновен ден, а се оказа поредният луд ден в София, която обожавам точно заради това. Някои се изнервят от невъзможността да предвидят всичко, мразят проблемите, особено тези, които се появяват като че ли от нищото. А при мен е обратното, защото точно трудностите провокират най-силните ми страни, а резултатът е нови възможности и поуки
Със сутрешното кафе в офиса преглеждах за пореден път всички документи за сделката в 11 ч. Нотариусът беше изпратил предварително проекта на нотариалния акт, всички точки бяха обсъдени. Въобще тази сделка си беше от онези (малкото) без казуси и усложнения, чиста собственост, просто мечта… Свързах се и с продавачите си, за да ги проверя готови ли са за големия ден и да ги подсетя за някои дреболии. И тъкмо си мислех какъв прекрасен ще бъде денят, колко уникална професия имам и колко много обичам работата си, когато юристката ни връхлетя в офиса с думите:
– Имаме проблем… проверих имота в имотния регистъра, вчера е вписана възбрана!
Усетих как се сковавам, най-вероятно и съм се ококорила. Не чувах нищо около себе си освен собствения си глас: „Мисли бързо и действай!“. Знаех, че колкото и да се чудя и вайкам, полза няма да има… Не знам как прелетяхме до Агенцията по вписванията, само си спомням колко мила и отзивчива беше служителката в архива, откъдето взехме документа, с който се вписва възбраната. Започнахме да четем и разбрахме, че възбраната е за съвсем друг имот. Как тогава е вписана по партидата на нашия?!…
Поехме си глътка въздух, но трябваше да действаме. Беше ясно, че нотариално изповядване днес е невъзможно. Обадих се на моите продавачи и им разказах какво се е случило в последния един час. Разбира се, започнах с „добрата“ новина, че всъщност е станала грешка, но въпреки това няма как да изповядаме сделката днес. Говорих и с брокера на купувачите, с нотариуса…
Всички добре обмислени планове за една перфектна сделка и щастливи клиенти отидоха по дяволите. Продавачът ми се превърна в неизправна страна, нямаше как в срока на предварителния договор да изповядаме сделката. Нямаше и как да купим имота, който бяхме депозирали и заради който продавахме този. Не разполагахме с време и това беше основният проблем, с който трябваше да се справим. Най-важното беше да излезем от статуса на неизправна страна с най-малко загуби, а ако можеше и да не са финансови, щеше да е идеално. Като неизправна страна в сделката с продажбата, трябваше да връщаме капарото в двоен размер, а в другата сделка да загубим депозита. Честито! Общоприето е схващането, че купувачът е по-уязвимата страна в една сделка. Но ето че и продавачът също може да бъде потърпевш, при това без да е виновен, а само заради обстоятелства, върху които няма контрол.
Как приключи всичко?… Само с емоционални щети, без финансови загуби. Продадохме имота. Макар и след забавяне сделката стана със същите купувачи, които трябваше изцяло да променят плановете си, своите и на родата. Успяхме да купим и желания имот – нашите клиенти са вече щастливи новодомци. Най-вероятно времето ще заличи преживените неприятности, но всички си направихме извода, че можеше да загубим много.
Поредният луд ден в София, която обожавам точно заради това.
П.С. През последната година 2/3 от удостоверенията, които сме получили от Агенцията по вписванията, са с грешна информация, в това число по погрешка заличена ипотека на имот!
Имаме четири случая на пропуснати наследници в удостоверение за наследници!
50% от имотите са с грешки в кадастралните схеми, поправката в зависимост от техния характер отнема при оптимистичен вариант пет седмици и няколкостотин лева!
